четвъртък, 20 юни 2013 г.



Аз съм като разпаднали се парченца тяло, които постоянно, плавно и сладостно гравитират около един център малко под пъпа ми, който незнайно как ги удържа да не се разхвърчат из вселената....

И така се движа цял ден - като пяна над водата, като дъжд над облака, като огън над съчките. Сякаш съм там и ме няма едновременно.

Акумулирам желанието - малко мазохистично, но се наслаждавам на нарастването.

Почти неестествено, а толкова близо до естественото състояние на нещата. Като още нереализирани докрай предназначения, които всъщност е невъзможно да бъдат задържани в това положение и все пак то е факт... противоречиво и вероятно в "безтегловност".

Сякаш гравитацията е заспала в мига преди да се изпълни най-естественият закон.