вторник, 3 август 2010 г.

Какво работите?


Преди време, разхождайки се из книжния пазар на Славейков, се поспрях пред сергия с психологическа литература. Рядко се спирам там, защото моят фаворит са езотеричните книжарници. Някакво издание привлече погледа ми за момент, но после се отказах. Тъкмо понечих да отмина без да поискам нещо конкретно и продавачът ме заговори, като сръчно извади две книги, които, според него, са много интересни и трябва да прочета непременно.  Хвърлих един поглед, взех едната и я разгърнах от чиста любезност, убедена, че няма да я прочета никога. Той обаче изглежда не искаше да си тръгна без да взема поне една книга и затова чевръсто наизважда още, като ги нареждаше точно пред мен и бодро изреждаше авторите и техните достойнства – все имена, които не ми говореха почти нищо и не ме вълнуваха. Кимнах отново от любезност и вече леко раздразнена от упорството му, си казах, че няма смисъл повече да си губим взаимно времето, затова вместо да се правя, че ми е интересно, да преодолея поне веднъж желанието да не обидя някой, да бъда откровена и да си тръгна. Така и направих – извиних се, че не проявявам интерес и направих крачка, за да отмина, но резкия тон на продавача ме спря изненадващо – как си позволявам да пренебрегна вниманието и времето, което ми е отделил да подбере целия този куп с книги и да ми ги обясни и предложи по достъпен за мен начин, знам ли аз кой е той и как си изкарва прехраната, защо въобще гледам психологическа литература, интересувам ли се наистина или просто се разхождам, знам ли въобще какво искам. 

Тогава го загледах, беше дългокос мъж с кръгли очила тип Джон Ленън, на около четирийсет.  Замислих се за момент над думите му. Да, всъщност намирах някакво удоволствие в това да се разхождам сред книги, да усещам множеството изписани слова, материализирано в разноцветни и разнообразни форми и размери, да мярвам по някое заглавие или просто да се вдъхновявам от творческата мощ на авторите, която някак се концентрира около местата, където се продават книги. Освен, че обожавах момента да седна и да разгърна току-що купената книга, тази която целенасочено съм търсела и искала да прочета, обичах и да се наслаждавам на процеса на търсене, на сравняване на изданията в някои жанрове, или пък просто на любопитството към новите заглавия, шумно рекламирани в публичното пространство.

Той прие паузата за отстъпление и ме нападна в упор:
-           Вие какво работите? Ако аз дойда при вас на работното ви място и ви заразпитвам надълго и нашироко, вие ще бъдете длъжна да ме приемете, да ми отделите време, нали? И ако после просто реша да си тръгна защото само съм искал  да се поразходя, минавайки през вашето учреждение, вие какво ще направите? – изплю гневно той.
-           По-добре да не ви се налага да идвате при мен.

Мълчание.

-           Защо, в моргата ли работите?