понеделник, 10 май 2010 г.

Символ

Обичам символите. Да ги тълкувам, а също и да ги рисувам. С цветове, думи и материя. Удоволствието е почти еднакво.

Каква беше същината на това съприкосновение?
Красота. Нежна женска фигура затваряше кръга на безкрайността... Колко е просто, а така пълноводно в душата.

Замислих се каква е моята пътека в пътя ми сега?
Небесносин оттенък и чувство, че нещо съм пропуснала сред купчината от ежедневни празнини. Увереност, че времето е без значение и всъщност нищо не е загубено.

Събудих се, а навън блестеше пухкав сняг. Запалих свещи, вместо камина. Всяко нещо може да бъде ритуал, ако му се отдаде необходимата енергия с необходимото намерение.

И продължих. Тройка кари. Вгледах се. Разкошният гол гръб на русалка се беше извил в намерение да направи невъзможното. В едната си ръка държеше пирон, а в другата, изящно повдигната – чук, и се готвеше да го забие нейде насред водната шир.


Присъствам тихо

Присъствам тихо
В среднощни ветрове,
Мечтая за силата си тайна -
На живота безкраен същинските дарове...

Тя

С едното токче на високите си ботуши е стъпила в деня, а с другото – в нощта. Океанът е просто в краката й, безмълвен, разполовен, пред голата й красота... 

Погледът й е вперен в малко колибри, в реалността отвъд добро и зло. Татуировката на лявата част на изваяното й дупе може да се види само оттук, извън границите на света...


Сърцевина

Ровейки в поредния блог днес, се замислих че съм склонна винаги, почти автоматично и несъзнателно, да отделям сърцевината, същината, основата, носещите греди на един текст и дори без да анализирам, да я подреждам /същината/ в един по-голям и абстрактен ред, като и намирам правилното място. Така подреждам цели теми или категории от ... кой знае какво, но при всички случаи, априори съществуващо някъде...

неделя, 9 май 2010 г.

Нещата

как си ти? как са нещата?

нещата са добре - дълбоко скрити, под водата, при ярко слънце и спектър от пречупването...


***
нещата трябва да носят красота, но същевременно трябва да носят същността - до блясък!