събота, 25 септември 2010 г.

Да срещнеш Долф Лундгрен


Беше отдавна. Беше лято. Вървях по „Гурко” и копринената ми рокля шумолеше нежно около мен. Бях потънала в себе си, когато насреща забелязах да върви висок русокос мъж. Погледът ми се прикова в него когато наближи. Беше сияещ. Образът му се опитваше да си проправи път до съзнанието ми... Вървяхме един срещу друг. След миг щяхме да се разминем. Погледите ни се втренчиха. Спонтанно се усмихнах – и той също – среща на две непознати усмивки. Забавихме ход, разминахме се колебливо и само вятър се прокрадна между нас и ... отмина.