Да бъде или да не бъде

Призрачното спокойствие на колежа не успя да ме отпусне. Вечерта се спусна нежно и предостави своите звездни светове на тези, които могат да ги достигнат. Магистър Магически изкуства щеше да пише от утре в дипломата ми. Какво значение имаше. Налегна ме носталгия и някакъв копнеж... Мислех за Идалго. Колежанската магия беше прекрасно, истинско преживяване и с него се отдавахме на лунни заклинания със страст и сила, която се подхранваше от взаимността на погледите ни. Беше от хората, които посещават моите сънища в ореола на закрилник. Безнадежден романтик, който пазеше някаква своя тайна.  Белотата на неговата сила ме караше да разбирам, че съм защитена и едновременно свободна, без да му дължа нещо. Любовта му беше като въздух, огън, вода и земя, лъчисто споени от Духа. Той ми даваше всичко каквото пожелая, но без едно – не можех да го имам във физическия смисъл, не можехме да се любим.

Традицията

Пристигна в неговия град с идеята, че когато е по-близо до естествената му среда ще го разбира по-лесно. Стажът в адвокатската кантора беше просто формата на битието й за пред консервативните възгледи на жителите на малкия град, където всеки познава всеки. Знаеше, че тесните дънки и лекотата, с която води разговори с непознати, тук ще смущават патриархалната атмосфера. Затова си върза косата на дълга опашка и метна в куфара повечко поли до коляното. Колкото до цигарите – е, и жените пушеха понякога. Освен това джогинга в неделя беше задължителен и с това компромис нямаше да направи. Слезе от автобуса и се огледа. Въпреки пролетното слънце, времето сякаш беше замряло.