Обичам символите. Да ги тълкувам, а също и да ги рисувам. С цветове, думи и материя. Удоволствието е почти еднакво.
Каква беше същината на това съприкосновение?
Красота. Нежна женска фигура затваряше кръга на безкрайността... Колко е просто, а така пълноводно в душата.
Замислих се каква е моята пътека в пътя ми сега?
Небесносин оттенък и чувство, че нещо съм пропуснала сред купчината от ежедневни празнини. Увереност, че времето е без значение и всъщност нищо не е загубено.
Събудих се, а навън блестеше пухкав сняг. Запалих свещи, вместо камина. Всяко нещо може да бъде ритуал, ако му се отдаде необходимата енергия с необходимото намерение.
И продължих. Тройка кари. Вгледах се. Разкошният гол гръб на русалка се беше извил в намерение да направи невъзможното. В едната си ръка държеше пирон, а в другата, изящно повдигната – чук, и се готвеше да го забие нейде насред водната шир.
