Жената

Концентрацията върху лицето ти ме влудява. Тръпки се роят върху нежната кожа на гърба ми. Искам да прокарам ноктите си върху твоето тяло, за да разбереш… Нямам сила. Силата е в слабостта ми към теб. Ровя се в чувства, които могат да ме сринат. Бурята е непозната, но я приемам като въплъщение на повика ми, огнено-женски. Концентрирам се в разпада си и кротко го полагам в твоето сърце, очи, ръце. Имаш избор как да действаш, но ако приемеш кода на неговото разгръщане ще бъдеш свидетел-участник в любовта ми в безброй измерения или поне колкото позволява човешкото. Думи няма. Изплъзват се образите, пробождат иглите на чувствата. Тялото е като безмълвен прибой на вселени. Границите са заличени отдавна, хоризонтите са залезли в очите на приетото. Погледът ми е остър и сече всичко различно от лицето ти. Сълзите са огледалото – страха на неприетото. Реалностите се преплитат и тяхната допирна точка придобива фини очертания при нашите срещи за кратко. Синьото на очите ти, най-нежната гаранция, че свят има, ме кара да го приема заради теб, жената. 

Ако има смисъл да продължавам, то той е нов за мен и посоките са други, ако те следвам. Ако частица от теб ме очаква на път, то аз съм крайната точка и отново ще ме намираш при себе си. Тогава оставям безрезервно съдбите на другите да се скитат и нямат предели превъплъщенията ми, за да съм твоя!