Ел

Опитвам се да разбера какво ме кара да те харесвам изключително. Защото аз наистина те харесвам. Проблемът е, че егоистично ме интересува дали ти ме харесваш толкова, колкото аз теб. Ето това е. Успях да изолирам проблема, който естествено е проблем на егото. Иначе нещата са красиви и загадъчни като света, който си мислим, че ни заобикаля. Чувствам се отворена по многобройни начини за теб. Широко отворени врати те очакват към моя свят. Всичко тук е твое. Можеш да вземеш каквото си поискаш, а после – да го разрушиш, да го възобновиш или да го промениш. Няма значение. Аз ще гледам на всяко твое действие с еднакво удивление и радост, защото го правят твоите женски ръце. Защото бие твоето сърце. Заради красотата на твоите движения. Няма да страдам от последствията, защото ние с теб не ценим пясъчните кули около себе си, а само пясъкът. Както и да го моделираш, важен е кварцът. Тогава нямат значение маските, които си слагаме и зад които се крием, за да се предпазим от ужаса на хаоса около нас. Моделите не променят материала, от който са направени. Изразът няма друго значение освен химерното, което му придаваме в заблудите си. Границите са илюзорна, но необходима защита пред необятното, което представляваме, за да можем да функционираме в една договорена реалност. Затова те харесвам. Защото можеш и да не се съобразяваш с правилата; защото можеш да се самозабравяш, отваряйки пътя към същността по един друг начин, извън рамките. Защото само така се променя честотата на обичайното. Така се прехожда отвъд и все по-навътре към епицентъра на хаотичното, където има и образи, и кули, където са и тази, и другата вселени. Но ние сме навсякъде. Зависи от фиксацията; какво ще предпочетеш да бъдеш. Насочваш се и имаш безразсъдството да опиташ. Негово Величество Опита! Да бъде и да пребъде. До кога? Никой не знае. Мен ме заплени твоята опитност. Разчитам ли добре знаците – времето ще покаже, т.е. развитието в конкретната опитност, което е по-важното. Магнетичната сила на твоето удържане на две собствени наклонности – безразсъдство и отговорност – е това, което ме фиксира в теб. Защото и аз ги имам, но в обратен ред – отговорност и безразсъдство. А може и това да са празни увъртания на един човешки ум, но нежността на чертите ти си заслужава всичките му безплодни усилия да опише нещото, което е отвъд всяко описание, но сърцата бият с неговия ритъм.